В началото беше музиката.. опияняваща, завладяваща, омагьосваща.. Привличаща десетки хора, носещи в сърцето си божествения ритъм на народното хоро. Музика, която се обича по особен начин, защото вади от дълбините на душата спомените на нашите деди, които носим като безценно съкровище в гените си. Спомени за един вълшебен свят на безгрижие, красота, на доброта и умиление. На истински топъл хляб и домашно сирене, на шарените стомни и  ръчно тъканите черги. Това е светът на миналото в българското село. Времето там е спряло и няма никакво значение. Свят, който докосва сърцето на всеки българин. Именно в репетиционната зала на "БалканДенс" българите в Щутгарт се докосват до този свят, потапяйки се в магията на родния фолклор.

Изумени от необятното разнообразие на българските хора, пристъпилите прага на "БалканДенс“ недоумяват как неусетно заиграват първо едното хоро, после – другото, след него - още едно.. Заедно, ръка за ръка, потънали в ритъма и заслушани в музиката, сякаш самите те изпълняват свещенодействие.

Неделните дни се превръщат в празник, а танцовата зала събира все повече хора, отворили сърцата си за красотата  на българския фолклор. И се завихря такова  буйно веселие, събрало емоциите на десетки българи - така, както народът ни от векове почита всеки празник – с музика, песни и танци..

Не знаем кога се е зародил танцът, но със сигурност знаем, че тялото е заговорило много преди да се появят думите. Някак се е случило, може би след дълго взиране в прилива и отлива на вълните или в танцуващите пламъчета на огъня под звездното небе. А може би е станало след съзерцаване на ухажването на дивите зверове, или пък с ритъма на смяната на деня с нощта, съпроводен от песните на птиците.. Може би тогава, хиляди години след Сътворението на света, хората са осъзнали себе си като част от живата Вселена и са затанцували в нейния ритъм. За да увеличат силата на космическото послание, те се нареждали в кръг, затваряли в него горящото огнище и се хващали за ръце. И тогава се случвала магията – божествената енергия преминавала през тях като електрически заряд през затворена верига. Издигащите се към небесата искри и дим, танцуващите огнени езици и мигащите въглени превръщали реалността във видения, а пред човеците се отваряли вратите към познание, което ги водело към далечни земи - виждали нови светове и непознати същества и възпявали живота.

Тъй тупал ритуалния тъпан – туп-туп, туп-туп.. В ритъма на хиляди еленови копита и диви коне един от първите музикални инструменти запявал в ръцете на шамана и заповядвал кога да се радват, кога да благодарят и кога да скърбят.  

Туп-туп, туп-туп.. Две стъпки напред, една назад.. Така неусетно те затанцували в пулса на сърцето и природата - ръка за ръка, затворени в кръг, поели в дланите си енергията на живота...